РЕЛСИ И МОСТОВЕ: Лондонският мост

Лондонският мост в далечното минало

Първият Лондонски мост е дървен, построен от римляните. Той бил част от пътните връзки, които те изградили в завладените провинции, защото били важни за осигуряване на бърз транспорт при следващите завоевателни походи.

През вековете след това мостът е многократно унищожаван, изгарян и наново строен, всеки път от дърво, докато крал Хенри II поръчал нов каменен мост на мястото на стария, строителните работи на който започнали през 1176 година под ръководството на някой си Питър от Колчърчърч (Peter of Colechurch).

Старият Лондонски мост - гравюра от 1616 година

Старият Лондонски мост - платно, фрагмент

Старият Лондонски мост - гравюра от 1682 година

Старият Лондонски мост - цветна гравюра от 1756

Разходите за строителството на каменния мост били огромни, което го забавило и мостът бил завършен след 33 години, по времето на крал Джон, който се опитал да възстанови разходите по изграждането и да осигури пари за поддържане на моста чрез продажба на строителни парцели върху моста, както и чрез въвеждане на такси за преминаване.

Мостът бил широк 8 метра и дълъг около 240-270 метра, поддържан от 19 различни по размер арки, фундирани на дървени скари, легнали върху речното корито. Той имал подвижен мост, за да позволи преминаването на високи кораби и защитни съоръжения за предпазване на опорите. До края на 1358 мостът вече бил претъпкан със 138 магазина, но строителството върху него не спряло. Двеста години по-късно върху моста имало изградени вече над 200 сгради, достигащи до 7 етажа, а някои надвесени на 7 метра над реката. Надвесените над пътя сгради образували върху моста тъмен тунел. Наличната пътна настилка станала само 4 метра. Когато мостът бил силно натоварен, пресичането траело по цял час.

Южният портал на моста бил превърнат в една от най-известните забележителности на Лондон - изложба на набити на пики глави на предателите. Главата на водача на шотландското въстание Уилям Уолъс била първата поставена на показ през 1305 година. Там е поставена и главата на Кромуел (през 1540 г). В определени исторически периоди броят на главите надхвърлял тридесет.

Старият Лондонски мост след премахване на сградите върху него - платно

До 1722 г. претоварването на моста станало толкова сериозно, че кметът на Лондон постановил, че "всички каруци, карети и други превози, които идват от Southwark в града, да ползват западната част на моста, а всички излизащи от града, да се движат по източната страна на моста." Това е било предложено като правило за движението в цялото кралство. Това поставя началото на движението в Обединеното кралство в лявото платно.

От 1758 до 1762 сградите върху моста били премахнати, но ширината на стария мост не била единствения проблем, което наложило построяването на нов мост.

Каменният мост на Джон Рени

През 1799 г. е проведен конкурс за проектиране на заместител на средновековния мост. Големия пътен строител Томас Телфорд предложил едноотворен железен мост с отвор от 180 м, с клирънс (просвет между долното ниво на моста и водната повърхност) в средата на моста от 20 м. Проектът му е приет като безопасен и практичен, но проектът на Телфорд изисквал изключително много, високи и стръмни подходи, което изисквало закупуването и разрушаването на ценни съседни имоти, поради което проектът е отхвърлен.

Проектът на железния мост на Томас Телфорд - 1

Проектът на железния мост на Томас Телфорд - 2

Изглед от стария Лондонски мост и от моста на Джон Рени

Приет е по-конвенционалния проект на Джон Рени.
Мостът, проектиран от Рени бил с дължина 283 м и ширина 15 метра, изработен от гранит. Той имал 5 елиптични свода. До Рени сводовите мостове били изпълняване по кръгово очертание, като в началото сводовете имали полукръгла форма, а впоследствие се използвал и кръгов сегмент, при който в петите на свода има както вертикални компоненти от натоварването, така и хоризонтални.

Старият Лондонски мост (вдясно) и моста на Рени (вляво)

Изглед към моста от времето на строителството на моста на Рени - гравюра

Изглед към двата моста от времето на строителството на моста на Рени - платно

Изглед към двата моста от времето на демонтиране на стария Лондонски мост - платно

При полуелипсата на Рени, както при полукръговите сводове, в петата на свода има предимно вертикално натоварване, което е особено благоприятно, от гледна точка на това, че се постига по-малка височина в ключа на свода, като същевременно хоризонталната компонента на опорните реакции е сравнително малка.

Официалното откриване се състояло на 1 август 1831 г.