Железният мост

Желeзният мост на река Севърн в Йоркшир, Англия, открит през 1781 г., е първият мост в света, направен от чугун, премостил такъв голям (за тогава) отвор. Преди това чугунът се е ползвал в строителството за отделни детайли или в по-малки мостове.

Мостът отдолу

Развитието на металургичната промишленост, наложило свързването индустриалния град Броули с по-малкия минен град Мадели, което изисквало построяването на мост над река Севърн в Колбрукдейл (Coalbrookdale). 
   Реката била използвана като ключов търговски маршрут, но също така била пречка за пътуването около дълбокото Севърнско ждрело. Най-близкият мост бил в Buildwas на две мили. (Този мост е разрушен при наводнението от 1795 и е възстановен от Томас Телфорд, за който ще бъде разказано по-късно.)  Използването на корабен трафик и стръмните скатове на дефилето означавали, че всеки мост в идеалния случай трябва да бъде с един отвор и при това да е достатъчно висок, за да позволи на лодки и кораби, плаващи по реката, да преминават отдолу.

Железният мост изглед

През 1773 г. архитект Томас Фарнолс Причард пише на своя приятел и местен производител на желязо Джон Уилкинсън от Броузли, за да предложи изграждането на мост от чугун. Причард  имал предишен опит в проектирането на дървени и каменни мостове и е възможно той да е интегрирал в изграждането на тези конструкции елементи от желязо. През зимата на 1773-74 местните вестници публикуват предложение за отправяне на петиция до Парламента за изграждане на железен мост с един единствен отвор от 120 фута (37 метра).

През март 1776 г. законът за строеж на мост получава кралско одобрение. Законът на Парламента описва как трябва да бъде построен  моста. През май 1776 г, вместо за предложения железен мост, се обявяват плановете за аркаден (арков) мост, който да бъде построен от "камък, тухли или дървен материал". Обаче не е получено  задоволително предложение и общинарите се съгласяват да се спрат на проекта на Причард. Те обаче се съмняват в проекта. Несигурността относно използването на желязо ги кара да определят условие за цената и продължителността на строителството, което води до корекция на проекта. През юли 1777 г.  отворът на моста е намален до 90 фута (27 метра), а след това отново е бил увеличен до 100 фута (30,63 м), вероятно е бил малък, за да може да се премости реката.

Мостът отгоре

Мястото на строежа, в непосредствена близост до мястото, където е минавал ферибот между Мадли и Бентхал, е избрано заради високите подходи към моста от всяка страна и относителната твърдост на терена, върху който ще бъде изграден моста.

На 21 декември 1777 г. Причард почива в дома си в Ейтън, на Севърн, само месец след началото на строителството, след като е бил болен повече от година. Това не спира строителството. Изграждането на моста се ръководи от собственика на железолеярната компания Coalbrookdale Company Абрахам Дарби III. 

Зиданите опори са построени между 1777 и 1778 г., а през лятото на 1779 г. са вдигнати на място ребрата, с помощта на дървени стълбове и кранове. Мостът прекрачва реката на 2 юли 1779 г. и е довършен и отворен за движение на 1 януари 1781 г. Той е конструиран по подобие на дървените конструкции. Състои се от пет прътови чугунени ребра. За изграждането му са използвани 378 тона чугун и има почти 1700 отделни компонента, като най-тежките са 5,6 тона.

Плоча с таксите за преминаване по моста

Мостът е трябвало да бъде построен с бюджет от 3250 лири, но реалната цена на моста е неизвестна. Съвременните данни сочат, че цената му е била по-висока от 6000 лири. Въпреки това, до средата на 1790 година, мостът вече е изключително печеливш и таксите за преминаването му дават на акционерите годишен дивидент от 8%.

Уилям Уилямс -Железния мост, 1780

Отварянето на моста води до промени в модела на селищата в дефилето, а пътищата около моста са подобрени в годините след неговото изграждане. Град Ironbridge, наречен така на моста, се разраства от северния му край. Това е единственият мост на река Севърн, оцелял  непокътнат след прииждането на реката през февруари 1795 г.

През годините обаче се налат множество реконструкции на моста, основно свързани с деформации на основите му, вследствие на което и самият мост е добил нов, по различен от първоначалния изглед, уловен от художника Уилям Уилямс през октомври 1780 година.

 Масово започва строителството на конструкции от чугун, някои от които истински произведения на изкуството.

Iron Bridge Birmingham, UK (1827)

Iron Bridge Exeter, UK (1830)

Stourport Road Bridge, UK (1870)

Alford Iron bridge, UK (1824)

Waterloo Bridge (1815)

  Железният мост на река Севърн открива в строителството на мостове един нов, революционен етап – използването на желязото като материал за изпълнението на конструкции, премостващи големи отвори. След този мост, ограничението при строителството на мостове вече реално не зависи от изполваните до тогава дърво, камък и тухли, а е свързано с възможностите на нов материал – стоманата.

  Край

→  Начало