В един от предишните си материали, ви
разказах за уникалния тръбни мостове на Робърт Стивънсън, построени за
премостване на новоизгажданата жп линията по северното
крайбрежие на Уелс (North Wales Coast Line). Четвърт век по-рано жп транспортът все още е в
зората на развитието си. Тепърва предстои изграждането на Британската системата
от жп линии. Развитието на жп транспорта е породено от възможностите, създадени от Индустриалната революция в
Англия.
През 1800 парламентите на Великобритания и
Ирландия приемат успоредни актове, с които се обединява кралство Великобритания
и Кралство Ирландия (преди това в личен съюз) за създаване на Обединеното
кралство Великобритания и Ирландия. Актовете влязат в сила на 1 януари 1801 г.
Законът на съюза увеличава нуждата от транспорт до Ирландия. Това
може да се извърши единствено с морски транспорт, поради островното
разположение на двете обединени държави. Най-удобно за целта е пристанището Хоулихед
(Holyhead), разположено на остров Ангълси. Връзката с Лондон е трябвало да
стане по съществуващите пътища, разположени по крайбрежието на Уелс.
Пътният инженер Томас Телфорд е назначен
за задача да подобри маршрута от Лондон до Холихед, като и едни от най-важните
подобрения са проектирането на два ключови моста – в устието на река Конуи и
над пролива Менай. Отворите на двата моста можело да бъдат преодолени само с
използване на окачени конструкции. В онези времена все още не са били
произвеждане метални въжета, затова двата проекта са за висящи, верижни
мостове, изработени от ковано желязо и чугун, а пътната палуба е изработена от
дърво.
До колко местата на двата моста са избрани
правилно, говори фактът, че четвърт век по-късно, в близост до местата, избрани
за двата моста от Телфорд, Робърт Стивънсън избира местата за новите мостове,
които строи за прехвърляне на жп линията над същите две водни препятствия.
 |
| Мостът на река Конуи, анкериране на веригите на единия край на моста (Веригите са разположени по височина в 4 реда, а на пети ред по височина се виждат кабелите, с които е усилвана конструкцията на моста) 1 |
 |
| Мостът на река Конуи (Днес мостът е предназначен само за пешеходци) 2 |
 |
| Мостът на река Конуи (В ляво се вижда част от новия пътен мост, а в дясно тръбният мост на Робърт Стивънсън) 3 |
 |
| Мостът на река Конуи (Анкериране на веригите от страната на украплението от 13-ти век) 4 |
 |
| Мостът на река Конуи (Анкериране на веригите от страната на украплението от 13-ти век) 5 |
 |
| Мостът на река Конуи, Изглед 6 |
 |
| Мостът на река Конуи (В ляво се вижда новия пътен мост, а в дясно тръбният мост на Робърт Стивънсън) 7 |
 |
| Мостовете на река Конуи на Томас Телфорд на Робърт Стивънсън 8 |
 |
| Мостовете на река Конуи от птичи поглед 9 |
 |
| Мостовете на река Конуи 10 |
Мостът на река Конуи
Мостът над река Конуи е по-малкият от двата
висящи моста, проектирани и построени от Томас Телфорд. Построен от 1822 до 1826 година в устието на реката, до
укрепление от края на 13 век, намиращо се в близост до изграждания мост, поради
което и кулите му са оформени от проектанта на моста в същия стил, като бойните
кули на средновековното укрепление, част което е трябвало да бъде разрушено по време
на строителството, за да бъдат закрепени окачващите вериги. Мостът има светъл
отвор от 94,5 метра (310 ft) . От всяка страна на
пътното платно е носен от четири вериги от ковано желязо, разположени една над
друта, с по 5 броя пластини във звеното на всяка. Пластините са свързани
помежду си и със пластините от съседните звена с помощта на болтови съединения.
Изпълнението на пластините, от ковано желязо, е избрано, поради по-високата
дуктилност* и по-малката трошливост от чугуна, но останалите
елементи (окачвачи, напречни греди, парапетите) са чугунени.
Обща ширина на моста е 9,60м (31 ft 6in), а ширината на конструкцията в отвора
е 6.70м (22 ft). Основите на кулите са
конструирани така, че да позволяват дублиране на надстройката за втори път,
когато се наложи. Мостът е завършен през 1826 година.
Мостът Менай
Проектът на моста трябвало да даде
възможност на ветроходни кораби с височина 100 фута да минават под него при
високи води в пролива.
Преди завършване на моста през 1826 г, между островите не е имало твърда връзка и всяко движение към
и от Ангълси е с ферибот или пеша, което е възможно при отлив, когато водите в пролива стават
толкова плитки, че могат да бъдат прегазени.
Строежът на моста започва през 1819,
когато започва изграждането на кулите от двете страни на протока. Те са
изградени от варовик и са кухи с вътрешни напречни стени.
Отворът между центровете на кулите е 176 метра (577
ft).
Веригите минават над кулите, подкрепени от
чугуни седла, които се поддържат на железни ролки, за поемане на топлинно
разширение. За да се избегне ръждясване, веригите са обработвани с ленено
масло.
Мостът е открит тържествено на 30 януари
1826. След подобрението на пътищата от Томас Телфорд, пътуването от
Лондон до Хоулихед се извървало вече не за 36, а за 9 часа.
С течение на времето в железните и
дървените материали, податливи на влиянието на различни вредни фактори
настъпили корозия и гниене, които наложили изпълнение на ремонтни и укрепителни
работи и в двата моста. Т.напр. към верижната система на моста Конуи е добавен
пети носещ ред, но този път от стоманени кабели, над веригите, подменени са
всички болтови съединения и част от чугунените елементи на моста. Пътната
настилка на моста Менай е повредена от ветровете през 1839 година, в следствие
на което е частично ремонтирана, а през 1893 г. цялата дървена повърхност е
заменена със стоманена палуба.
* Забележка: Дуктилност е свойството на металите да не се разрушават веднага, при
достигане на определена граница на якост, вследствие външно натоварване, а това
да стане след време, след като в елементите настъпят видими деформации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар