Тръбните мостове на Робърт Стивънсън - ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Тръбните мостове на Робърт Стивънсън
   

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

СТРОИТЕЛСТВО

Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Робърт Стивънсън и трябваше вие да ръководите изпълнението на трите най-големи моста по онова време?

Плаваща баржа с максимална товароподемност
 на крана 2000 тона

Плаващ кран с максимална товароподемност 4000 тона

Автокран с максимална товароподемност
 2000 тона

Автокран с максимална товароподемност
3000 тона

   Аз бих постъпил по няколко възможни начина, но най-разумен ми изглежда варианта, при който правоъгълните тръби се сглобяват на брега, върху терена. Тръбите, които се разполагат над сушата, както е в крайните отвори на мостовете „Британия“ и „Виктория“ бих сглобил в непосредствена близост до моста, дори в очертанието на самите отвори, след което бих повдигнал кутиите с 2000 тонен автокран върху изградените до нивото на опиране кули. Тръбите, разположени над водата, бих сглобил на кейове, разположени непосредствено до водата, върху сушата. Тези кейове може да са отдалечени от моста, понеже така или иначе, тръбите ще бъдат превозвани с баржи (шлепове). 

   Също е възможно всички тръби да бъдат  сглобени в някоя корабостроителница, отдалечена от строителната площадка на моста, след което да бъдат натоварени на подходящ шлеп и довлечени с малък влекач под моста, където да бъдат монтирани с помощта на 2000 - 4000 тонен плаващ кран, върху изградените до нивото на опиране на тръбите кули. А тръбите за отворите, разположени над сушата да бъдат взети от шлепа с 3000 тонен автокран и монтирани на място. След което всички кули ще бъдат довършени до проектното си ниво.

   Само че аз не съм на мястото на Робърт Стивънсън и по-добре..., инак тези мостове вероятно нямаше да бъдат никога изпълнени, защото техническите средства, с които са разполагали в онези години, са били с много по-малки възможности, за решаване на такава сложна строителна задача, което компенсирали с талант, дори бих казал инженерна гениалност.
   

Сглобяване на първата тръба на моста на река Конуи на брега

Сглобяване на втората тръба на моста на река Конуи

Сглобяване на 140-метровите тръби на моста Британия, които ще бъдат разположени над водата 

   Първоначално пред Стивънсън стоял въпросът, как да бъдат изграждени връхните конструкции на два моста (р.Конуи и Британия) с максимални отвори от 140 метра (всъщност светлият отвор на моста над река Конуи е 141 метра) и тегло на тръбите от 1830 тона. Той решава задачата за изпълнението на тръбите по два начина. Единият е сглобяване на отделните елементи на място, а другият е сглобяване на кутиите на брега, след което се транспортират и монтират върху изградените с каменна зидария опори.

Превозване на  втората тръба на моста над река Конуи

Превозване на  тръба на моста над пролива Менай

   Сглобяването на кутиите на място той прави в края на моста Британия, защото там може да си позволи да изгради опорно скеле. Бързите води на пролива Менай не позволяват това да се направи по дъното на пролива. Изграждането на средния стълб, разположен по средата на пролива, се извършва върху съществуваш малък остров показващ се над водата при отливите. Работите по строежа на основите и долната част на стълба се извършват в рамките на около 4 часа дневно, по време на отливите, което води до изграждането на стълба за около две години. 

Чертеж на опорното скеле за изграждане на тръбата в отвор на моста Виктория

Изглед от строителството на опорите на моста Виктория 1

Изглед от строителството на опорите на моста Виктория 2

   Изграждането на стълбовете и временните опори в река Сейнт Лорънс е било продължителна работа, в която е ангажирана цяла армия от хора и транспортни средства, както и все по-усъвършенстваните технически пособия в строителството на мостове. Шест парни лодки возят ежедневно камък, желязо и дървесина, за да се изпълнят постоянни и временни опори във водата,  която е с дълбочина 6,5 метра и е със скорост на течението 12 км/ч. 
   Върху скелетата трябвало да бъдат разположени сглобяваните конструктивни тръби, материалите за тях, както  и помощни повдигателни механизми, инструменти, пещи за нагряване на нитове, съдове и помпи за вода (противопожарни помпи), укрепвания, стълби и т.н. 
    Самите скелета са били сложни конструкции, защото издигането на скеле на височина от 30 метра, каквито са били скелетата на моста Британия, които да бъдат натоварени с около 1000 тона товари е сложна инженерна задача. 

    Където не е било възможно изграждането на опорно скеле, както е в бързите води на пролива Менай или в дълбота река Конуи, Стивънсън и колегите му сглобяват тръбите на всеки отвор на сушата, след което ги превозва до съответния отвор с баржи, теглени и направлявани от разположени на сушата ръчни лебедки, както и от армия моряци. Баржите са закотвяни точно под мястото на разполагане на тръбите, след което със специални хидравлични повдигачи, с вериги за окачване на тръбите, те бивали издигани до проектното ниво.
   За монтирането на тръбите на моста над пролива Менай, са използвани 650 души, включително един опитен капитан и 386 моряци от Ливърпул. Работниците е трябвало да прорежат отвори в опорното скеле, върху което са сглобени тръбите и да проврат в тях напълнените с вода баржи, като умело са използвали и приливите и отливите, след което да изпомпят водата и да управляват движението на тръбите, като навиват и отпускат с помощта на лебедки множеството насочващи и задържащи въжета.  

   Както споменах в предишен материал, устоите на моста над река Конуи и стълбовете на моста Британия (над пролива Менай) имат специални шлицове, в които се движат краищата на тръбите. След преминаване на предварително определени стъпки по височина на опорите (през 2 метра), издигането на тръбите спирало, под тях се монтирали стоманени греди за временно закрепване и шлицът се зазидвал до нивото на гредата, след което издигането продължавало. Този подход гарантирал безопасността, в случай на авария на повдигателните механизми. По-внимателно вглеждане в картината по-горе, на която е изобразено транспортирането на тръбата с баржи, показва, че стълбовете на двата бряга на пролива са с недовършена каменна зидария, за да може да бъде вкарана тръбата в шлицовете.
   При строителството на моста Британия са работили 1500 души, от които 700 зидари и помощници и 800 души в изпълнението на металните тръби. В близост до моста е бил построен лагер за 500 работници и техните семейства, оборудван с магазини и  училище, имало е пастор и парамедици.

Оригинален чертеж на начина на повдигане на тръбите

 Хидравлична преса с вериги за захващане и повдигане на тръбите

  

Изглед от моста на река Конуи по време на строителството.
Вижда се подготовката за монтиране на втората тръба

   Строителството на моста "Виктория" е извършено от двата края, към средата на моста. Това давало възможност както да се съкрати наполовина времето за построяването му, така и за използване на построената част от моста за превоз на материали до мястото на изграждане. При строителството на моста ежедневно в работата вземат участие 3040 души, 144 коня, 4 парни локомотива, парни трактори и специално проектирани парни кранове. Монтирани са 9 004 тона метални плочи. При монтажа са изпълнени 1 540 000 броя нитове.

   Инженер Робърт Стивънсън (род. 16 октомври 1803г.) умира на 12 октомври 1959 година,  ненавършил 56 години и незавършил окончателно последното си творение.
    Инженерните решения на Робърт Стивънсън дават идея на Изамбард Киндом Брунел (Isambard Kingdom Brunel), когото наричат "най-великия инженер на всички времена" за създаването на неговите тръбни конструкции на мостове за преодоляване на големи отвори, един от които е забележителния Royal Albert Bridge.

   

Край

към част Първа

към част Втора

към част Трета

към част Четвърта

→  Начало