Железопътното строителство в Южно Американската държава Еквадор започва по времето на президента Габриел Гарсия Морено, през 1861, през управлението, на който държавата се превръща във водеща икономическа сила в Южна Америка.
 |
| Карта на жп линията от крайбрежния град Гуаякил до столицата Кито (С червено е означена отсечката от Alausi до Sibambe) |
Когато президентът на Еквадор Елой Алфаро встъпва в длъжност през 1895 г. и обявява, че ще бъде изградена нова железопътна линия, свързваща крайбрежния град Гуаякил със столицата Кито в планините (виж www.google.com/maps/@-1.2227644,-78.4080189,8.75z?hl=es), той среща ожесточена съпротива.
Президентът Алфаро е срещал съпротива във всичките си начинания, но това не му попречило да ги доведе до успех. При управлението му в Еквадор се извършва т.нар. либерална революция, характерна с отделяне на църквата от държавното управление, издигане свободата на словото, въвеждането на институцията на гражданския брак, разводите, светското образование и др.
Много хора по това време смятат, че Андите не могат да бъдат победени от железопътния транспорт. Въпреки протестите и общото обезсърчение обаче, Алфаро наема няколко американски изпълнители и им възлага да построят "най-сложната железопътна линия в света."
Партньорството между правителството и изпълнителите се изразява в създаването на Guayaquil and Quito Railway Company, която стартира изграждането на историческата линия през 1899 г.
Това обаче изобщо не е лесна задача. Честата сеизмична активност и обилните валежи забавят съществено напредъка.
Най-голямото техническо предизвикателство на този железопътен маршрут обаче е скала, известна като Носа на дявола или Nariz del Diablo. Криволичещ път води през скалите в района на връх Pistishí, известен също като Condor Puñuna, което буквално преведено означава „където кондорът спи“.
За да се преодолее тази 800-метрова скала, инженерите са издълбали поредица от серпентини с наклони достигащи до 18% (процента), които да позволят на влака да се изкачи по наклона.
Местното население смята, че мястото е прокълнато от Дявола, който не иска от там да минава влак. Затова при строителството над 2000 работници се прощават с живота си. Местните смятат, че те са жертва именно на проклятието. В действителност работниците загиват при трудови инциденти, при взривните работи, от болести като малария, дизентерия и жълта треска, ухапвания от отровни змии и разкъсани от дивите планински животни най-опасни от които са ягуарите.
Сред тях са мъже, докарани от английските колонии в Карибско море, най-вече от Ямайка, стотици затворници, които са принудени да работят с обещания за свобода. С живота си се прощава и майор Джон Харман, главният инженер на проекта.
Независимо от това, първият влак се изкачва по Носа на дявола през 1902 г., което се превръща в един от най-невероятните подвизи на железопътния инженеринг по онова време.
Влакове по тази линия са се движили с прекъсвания до 1997 г, когато свлачищата по време на Ел Ниньо (ураган, характерен за западното крайбреже на Южна Америка, с циклични прояви, породени от разликите в температурата и влажността над океана и сушата) направо я опустошават. Водите на излязлите от коритата си реки запълват тунелите с кал, камъни и дървета.
В момента е отворен 12-километров участък от жп линията, възстановен с много усилия и инвестиция от 1 милион долара за възстановяване на пътя, който показва на туристите невероятно красивата планинска природа и им предлага вълнуващо спускане от Носа на дявола.
Разстоянието от 12 километра от Alausi (2 428 метра над морското равнище) до Sibambe (1 836 метра) са покрити за около 45 минути. Общо пътуването трае около три часа с малък престой на гара Sibambe. За 20$, а за пенсионери и деца наполовина, човек може да се възползва от удоволствието да пътува с атрактивния туристически влак, който предлага освен атрактивни гледки и бар, където може да получите сандвичи и напитки.
Старите вагони, предлагащи от покривите панорамни гледки за туристите на 360 градуса са заменени от нови панорамни вагони, внесени от Испания. Те трябва да компенсират спирането на традиционното пътуване на покрива на вагоните, което беше напълно забранено, след като две японски туристки загинаха през февруари 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар