Дали българите сме шарани
или управленците ни се преструват на умрели лисици
Само няколко
дни след като беше
възстановена, процедурата за обществена поръчка за модернизацията на жп линията от Елин Пелин до Септември, отново беше спряна.
Това се повтаря със
всички процедури за всички железопътни обекти. Някой целенасочено се стреми да забави
изграждането и реконструкцията на българските стратегически жп линии. Как
действат управляващите? В момента са потънали в летаргичен сън. Практически не
се чувства никаква ефективна намеса в процеси, които могат да имат важно
стратегическо значение за развитието на българската транспортна инфраструктура,
след като всеки може да спре строителството на тези обекти в България.
Какво става на Балканите?
В държавите, където
транспортът се управлява от мислещи и способни политици, на транспорта се гледа
като на отрасъл със структуро-определящо икономическо значение. Транспортът се развива не разделен по видове, а като интегрални транспортни системи с възможности
за най-бързо, най-евтино и най-доходно превозване на товарите. Това определя стратегията на развитие на транспортните връзки да държавите в региона.
Резултатът в момента е, че ако до преди години България беше стратегическа
транспортна територия в региона, разположена по пътя на стратегическите
транспортни коридори, сега започва да се очертава като сиво петно на картата,
което превозите в бъдеще ще заобикалят.
Как изглежда развитието
на транспорта на Балканите в момента?
Турция
Турция развива с
изключително бързи темпове своята инфраструктура.
През последните 15 години
Турция е инвестирала 18.5 млрд. евро (25 млрд. долара) в релсовите си пътища,
включително и във високоскоростни влакове, като страната вече разполага с 1213
км високоскоростни жп линии.
В ход е изграждането на
3800 км релсови пътища, а жп проекти с обща дължина 11 582 км са в процес на
търгове и проектиране.
Високоскоростните влакове
вече обслужват 33% от населението на страната в 7 града. Целта на Турция е до
2023 г. да завърши 11 700 км високоскоростни железопътни линии и да
свърже 41 града. За целта ще бъдат инвестирани над 39 млрд. евро (46.4 млрд.
долара) в железопътни линии през следващите 5 години.
Стратегическите връзки на
Турция с Европа са две: през България и през Северна Гърция.
Близо до Истанбул, се
изгражда най-голямото летище в света, което се планира да поема 150 милиона
пътника годишно. Това тотално изменя световната карта на важните трансферни
летища. Със сигурност наличието на такъв обект влияе на развитието на
инфраструктурата.
На брега на Мраморно море
в Текирдаг от 2016 г. работи едно от най-големите контейнерни пристанища в
Европа. Пристанището ще обработва над 2,5 милиона TEU на година (TEU е мерна единица, отговаряща на един 20-футов
контейнер), а до 5 години е планирано да достигне 4 милиона.
Гърция
Със средства от Европейския съюз южната ни
съседка построи магистралата Егнатия Одос (на гръцки: Εγνατία Οδός, код: А2, е
магистрала в Гърция, част от Европейски път Е90), която на практика обезмисли
дълго рекламирания коридор №8 (Адриатическо море – Черно море). Магистралата е
с дължина 670 километра със 76 тунела с обща дължина 99 километра (най-дълъг
тунел 4 700 м ) и 1650 моста (13 тол станции и обща инвестиция близо 7 милиарда
евро). Въпрос на време е договаряне между Гърция и Турция за
продължението до Одрин, Истанбул и Мала Азия.
 |
| Магистрала Егнатия Одос |
Предстои да бъде реализиран жп коридорът
Виа Егнатия от Одрин до Солун. Миналата година България подкрепи гръцкото
желание за реконструкцията на жп линията от Александруполис до Солун (на
стойност около 4 млр. евро, поискани за финансиране с европейски средства). От Александруполис
свързването на това скоростно жп трасе с турската железопътна мрежа с посока
Истанбул и Мала Азия, ще бъде последвано само от изграждането на един мост през
река Марица, а от Солун вече се изгражда скоростно трасе до Будапеща.
Пристанище Пирея бе взето на концесия от
китайския оператор (COSCO), а в началото на тази година и пристанище Солун бе
отдадено на концесия на германско-френско-китайски консорциум срещу 1,1
милиарда евро.
При наличието на автомобилна магистрала и
скоростно жп трасе от Пирея и Солун през Македония и Сърбия до Унгария, на
практика се елиминира възможността нашите черноморски пристанища да обработват
товари от Азия и Северна Африка за Централна Европа и обратно.
Румъния
В Румъния са изградени
665 км от магистралата Констанца – Букурещ – Питещ – Сибиу – Тимишоара – Арад –
унгарска граница, която ще има общо 905 км. 81км са в строеж. През следващите 5
години е предвидено магистралата да бъде завършена. На изток, през Черно море
ще се осъществяват транспортни връзки с Русия, Близкия изток и Среден Изток, а
на запад ще се свързва с автомагистралната мрежа на
Централна Европа. Това, комбинирано с водния път Рейн – Майн – Дунав, завършващ
на изток с пристанище Констанца, ще поема вече голяма част от транспортния
трафик Изток – Запад в региона. В последните 20 години, в пристанище
Констанца, са направени инвестиции за над 1,5 милиарда долара, в следствие на
което товарооборотът е нараснал 10 пъти. От трето пристанище в Западното
Черноморие към 1990 г. (след Бургас и Варна), в момента пристанище Констанца
има товарооборот, който е над 57 милиона тона или три пъти по-голям от Бургас и
Варна, взети заедно.
За 10 години летище Букурещ увеличи повече
от три пъти пътникопотока и днес надминава 10 милиона пътника годишно. За
сравнение през летище София годишно преминават малко под 5 милиона.
Сърбия и Македония
В Сърбия се изгражда усилено магистралата
към Македония и Гърция. В момента се строи най-сложната отсечка през т.нар.
Гърделичка клисура (аналог на нашето Кресненско дефиле) по поречието на р.
Морава. Вероятно до средата на 2018 година ще влезе в действие (няма
оспорвания, няма протести, няма бавене…). Без евросредства, но като заработи,
чрез тол системата Сърбия, ще си изплаща кредитите. Защото връзката на Гърция с
Централна Европа ще мине от тук. С това трасе на практика се реализира
Коридор 4 по цялата му дължина в магистрален габарит и паралелното трасе на България (Видин – София – Солун) в голяма степен се обезмисля. Освен това
означава, че връзката Север – Юг в региона ще се реализира през Гърция,
Македония и Сърбия.
Към тази автомобилна магистрална връзка
Север – Юг следва да добавим и железопътното трасе Гърция – Македония – Сърбия
– Унгария, за което вече има подписано споразумение между страните и Китай.
Инвестициите ще са китайски, а трасето ще се изгражда приоритетно, с осигурено
финансиране, независимо от факта, че паралелното трасе през Гърция, България,
Румъния – Унгария, преминава само през страни членки на ЕС, т.е. практически не
се пресичат граници.
 |
| Европейски транспортни коридори |
България
В европейската част на Турция са изградени
две много важни за региона и за България автомобилни трасета: магистралата от
Капъкуле до Истанбул и Анкара и скоростният път от българската граница през
Къркларели (Лозенград) до магистралата Одрин – Истанбул. И двете трасета са
запушени в българска територия. Магистралното трасе, което е част от най-важния
за тази част на Европа и Близкия изток още от римско време път (Виа Диагоналис
или Виа Милитарис) Будапеща – Белград – София – Истанбул – Анкара – Близък
Изток, между София и Калотина е с габарит на общински път, а при Малко Търново
е запушено в продължение на 15 –16 км.
 |
| Европейски транспортни коридори на територията на Република България |
Всички важни процедури за изграждане на
железопътните направления по транспортни коридори № 4 и 8 към настоящия момент
са спрени от жалби на фирмички с неизяснена собственост и предмет на дейност.
Ако съдът отсъди, че жалбите са неправомерни, жалбоподателите се санкционират с
по 2800 лева. В същия момент България губи възможността да изпълни инвестиции
за стотици милиони евро годишно.
Заключение
Питам се, за кого работят тези, които сме
избрали да ни управляват? Защото изгубването на безвъзмездните средства за
строителство за жп отсечките Калотина – София, Елин Пелин – Септември е все
по-сигурно, но не в това е истинската трагедия. Истинската тругедия ще настъпи
тогава, когато се окаже, че вместо да използва стратегическото си положение и
да осъществи транспортните връзки между Европа и Азия през новоизградени пътни
и железопътни магистрали, България се е превърнала в сиво петно на картата,
през което преминава незначителен трафик с локално значение. На скептиците,
които ще кажат, че това не е възможно, ще припомня, че едни други специалисти
казваха, че единствената възможност за преминаване на руски газ в региона е по
тръбопровода Южен поток, а Турски поток е невъзможен. Към днешна дата
перспективата обаче е, България да купува газ от Турция...
КД
Няма коментари:
Публикуване на коментар